1.2 млн. долара, ако пишете като Айнщайн
Писмо от Алберт Айнщайн, в което изписва своето уравнение E = mc², се продаде на търг за цена от 1.2 милиона щатски $ (985 000 евро), или към три пъти повече от предстоящата стойност, заяви основаната в Бостън RR Auction.
Архивисти от плана „ Документи на Айнщайн “ в Калифорнийския софтуерен институт и Еврейския университет в Ерусалим настояват, че има единствено три други известни образеца за ръчно изписване от Айнщайн на известното уравнение. Писмото, четвъртият прочут образец, е единственото, което е част от частна сбирка. Първоначално се очакваше то да бъде продадено за 400 000 $, само че бе продадено на последна цена от 1 243 707 $, заяви радио " Дойче веле ".
Уравнението, което значи, че силата се равнява на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат, промени разбирането за физиката, като сподели, че времето не е безусловно и че масата и силата са еквивалентни.
Ръкописното писмо е адресирано до сътрудника му физик доктор Лудвик Силберщайн на 26 октомври 1946 година Силберщайн е прочут сътрудник и критик на някои от теориите на Айнщайн. Писмото е било част от персоналните му архиви, продадени от членовете на фамилията му.
„ На вашия въпрос може да се отговори с формулата E = mc² “, написа Айнщайн. " Убеден съм, че това (или формулата, поправена във връзка с радиуса на масите) не може да помогне за мятане на светлина върху атомните константи. За това първо би трябвало да има доктрина, която съдържа вярното сливане на гравитацията и електричеството. "
Първоначално пет страни аплайваха по офертата, само че откакто цената доближи 700 000 $, трима от претендентите отпаднаха от търга, който стартира на 13 май и завърши на 27 май. Купувачът на писмото не е обществено оповестен.
Удивително е, че този талантлив разум в началото е тревожел родителите си, които
го мислели за малоценен
Бъдещият Нобелов лауреат е роден на 14 март 1879 година в Германия (град Улм) в фамилията на небогатия предприемач Херман Айнщайн. Майка му Паулина подозира, че най-голямото й дете е с умствени увреждания: момчето има несъразмерно огромна глава. Синът обаче се развива като всички деца и родителите се успокояват. На 6-годишна възраст Алберт е изпратен в католическо учебно заведение в Мюнхен, където фамилията му се реалокира. Оценяват го като спокоен, муден и надълбоко набожен възпитаник. Учи усърдно, обаче е избутан на назад във времето, защото съучениците му безмилостно го преследват: той единствен е евреин измежду 70 възпитаници. От тогава развива инстикт за отчуждение.
На 9-годишна възраст Алберт е изместен в гимназия в Мюнхен. Тази институция се отличава със задълбочено проучване на математика и други науки, латински и гръцки. Широко знае се, че не завършва гимназия. Според най-популярната версия това се дължи на слаб прогрес - сякаш бъдещият най-хубав математик на ХХ век се е провалил на изпита тъкмо по математика. Митът, че Айнщайн не се е учил добре, е толкоз надълбоко затвърден, че гимназията даже разгласява бележките на Айнщайн като възпитаник във връзка 50-годишнината на гения. Те демонстрират добра успеваемост в учебно заведение. Проблемът за него идва от самата просветителна система. Айнщайн ненавижда да зубри латински и гръцки, сравнявайки методите на преподаване с военна подготовка. Що се отнася до математиката, той просто надминава доста бързо учебното равнище. На 12-годишна възраст родителите му купуват учебници по геометрия и алгебра, с цел да не скучае през ваканциите.
Тогава Алберт прави две значими открития за себе си:
първо, осъзнава, че може да взема решение дилемите по собствен метод, без да прибягва до класически формули. Воден от тази концепция, потвърждава Питагоровата теорема по нов метод. И второ, стига до извода, че от позиция на науката описаните в Библията събития са небивалица, и вечно се разочарова от религията.
В резултат на това Айнщайн и учебното заведение престават да се схващат. Ученикът е отпратен на най-задния чин, където се усмихва, подкопавайки престижа на учителите си единствено със своето присъствие.
Когато Алберт е на 15 години, родителите му са принудени да заминат за Италия. Оставен е в Мюнхен при родственици, с цел да завърши последните три класа на гимназията. Но след коледните празници младият въстаник се качва на влака и отива при родителите си, с цел да и уведоми, че в никакъв случай няма да се върне нито в гимназията, нито в Германия. Две години по-късно той се отхвърля от немско поданство.
Беглецът отпътува за Швейцария,
с цел да влезе във Висшето техническо учебно заведение (Политехника) в Цюрих и да стане преподавател по физика. Тук той в действителност се проваля на изпита, и то на два изпита едновременно - по френски и ботаника. Разбира се, претендентът се оправя ослепително с математиката. Директорът на учебното заведение, впечатлен от математическите качества на младия мъж, измисля схема, която позволява на гения да избута до зрелостник, а не да остане самоук. За задачата би трябвало да влезе в последния клас на локалното учебно заведение, да изкара тапия за приблизително обучение и да се яви още веднъж на приемни изпити в Политехниката. Айнщайн последвал съвета, макар че не владее добре френски. До края на дните си Нобеловият лауреат страда от невероятна некадърност да учи езици. Той даже не съумява да научи правилен английски, макар че през последните 15 години от живота си е жител на Съединени американски щати.
Бъдещият учен завършва Политехниката с тапия по математика и физика. Издържа сполучливо изпитите, само че не ослепително. И тук учителите слагат кол в колелото на Айнщайн, тъй като са недоволни от неговата самостоятелност и пренебрежение към престижите. Една година след дипломирането си Алберт безусловно гладува - не може да си откри работа, даже в учебно заведение. Но през този интервал написа и разгласява първата си научна публикация по физика. Така се ражда „ същинският Айнщайн “. Останалото е необятно известно - чак до смайващата формула и милионите, които костват редовете, написани от неговата ръка.
Архивисти от плана „ Документи на Айнщайн “ в Калифорнийския софтуерен институт и Еврейския университет в Ерусалим настояват, че има единствено три други известни образеца за ръчно изписване от Айнщайн на известното уравнение. Писмото, четвъртият прочут образец, е единственото, което е част от частна сбирка. Първоначално се очакваше то да бъде продадено за 400 000 $, само че бе продадено на последна цена от 1 243 707 $, заяви радио " Дойче веле ".
Уравнението, което значи, че силата се равнява на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат, промени разбирането за физиката, като сподели, че времето не е безусловно и че масата и силата са еквивалентни.
Ръкописното писмо е адресирано до сътрудника му физик доктор Лудвик Силберщайн на 26 октомври 1946 година Силберщайн е прочут сътрудник и критик на някои от теориите на Айнщайн. Писмото е било част от персоналните му архиви, продадени от членовете на фамилията му.
„ На вашия въпрос може да се отговори с формулата E = mc² “, написа Айнщайн. " Убеден съм, че това (или формулата, поправена във връзка с радиуса на масите) не може да помогне за мятане на светлина върху атомните константи. За това първо би трябвало да има доктрина, която съдържа вярното сливане на гравитацията и електричеството. "
Първоначално пет страни аплайваха по офертата, само че откакто цената доближи 700 000 $, трима от претендентите отпаднаха от търга, който стартира на 13 май и завърши на 27 май. Купувачът на писмото не е обществено оповестен.
Удивително е, че този талантлив разум в началото е тревожел родителите си, които
го мислели за малоценен
Бъдещият Нобелов лауреат е роден на 14 март 1879 година в Германия (град Улм) в фамилията на небогатия предприемач Херман Айнщайн. Майка му Паулина подозира, че най-голямото й дете е с умствени увреждания: момчето има несъразмерно огромна глава. Синът обаче се развива като всички деца и родителите се успокояват. На 6-годишна възраст Алберт е изпратен в католическо учебно заведение в Мюнхен, където фамилията му се реалокира. Оценяват го като спокоен, муден и надълбоко набожен възпитаник. Учи усърдно, обаче е избутан на назад във времето, защото съучениците му безмилостно го преследват: той единствен е евреин измежду 70 възпитаници. От тогава развива инстикт за отчуждение.
На 9-годишна възраст Алберт е изместен в гимназия в Мюнхен. Тази институция се отличава със задълбочено проучване на математика и други науки, латински и гръцки. Широко знае се, че не завършва гимназия. Според най-популярната версия това се дължи на слаб прогрес - сякаш бъдещият най-хубав математик на ХХ век се е провалил на изпита тъкмо по математика. Митът, че Айнщайн не се е учил добре, е толкоз надълбоко затвърден, че гимназията даже разгласява бележките на Айнщайн като възпитаник във връзка 50-годишнината на гения. Те демонстрират добра успеваемост в учебно заведение. Проблемът за него идва от самата просветителна система. Айнщайн ненавижда да зубри латински и гръцки, сравнявайки методите на преподаване с военна подготовка. Що се отнася до математиката, той просто надминава доста бързо учебното равнище. На 12-годишна възраст родителите му купуват учебници по геометрия и алгебра, с цел да не скучае през ваканциите.
Тогава Алберт прави две значими открития за себе си:
първо, осъзнава, че може да взема решение дилемите по собствен метод, без да прибягва до класически формули. Воден от тази концепция, потвърждава Питагоровата теорема по нов метод. И второ, стига до извода, че от позиция на науката описаните в Библията събития са небивалица, и вечно се разочарова от религията.
В резултат на това Айнщайн и учебното заведение престават да се схващат. Ученикът е отпратен на най-задния чин, където се усмихва, подкопавайки престижа на учителите си единствено със своето присъствие.
Когато Алберт е на 15 години, родителите му са принудени да заминат за Италия. Оставен е в Мюнхен при родственици, с цел да завърши последните три класа на гимназията. Но след коледните празници младият въстаник се качва на влака и отива при родителите си, с цел да и уведоми, че в никакъв случай няма да се върне нито в гимназията, нито в Германия. Две години по-късно той се отхвърля от немско поданство.
Беглецът отпътува за Швейцария,
с цел да влезе във Висшето техническо учебно заведение (Политехника) в Цюрих и да стане преподавател по физика. Тук той в действителност се проваля на изпита, и то на два изпита едновременно - по френски и ботаника. Разбира се, претендентът се оправя ослепително с математиката. Директорът на учебното заведение, впечатлен от математическите качества на младия мъж, измисля схема, която позволява на гения да избута до зрелостник, а не да остане самоук. За задачата би трябвало да влезе в последния клас на локалното учебно заведение, да изкара тапия за приблизително обучение и да се яви още веднъж на приемни изпити в Политехниката. Айнщайн последвал съвета, макар че не владее добре френски. До края на дните си Нобеловият лауреат страда от невероятна некадърност да учи езици. Той даже не съумява да научи правилен английски, макар че през последните 15 години от живота си е жител на Съединени американски щати.
Бъдещият учен завършва Политехниката с тапия по математика и физика. Издържа сполучливо изпитите, само че не ослепително. И тук учителите слагат кол в колелото на Айнщайн, тъй като са недоволни от неговата самостоятелност и пренебрежение към престижите. Една година след дипломирането си Алберт безусловно гладува - не може да си откри работа, даже в учебно заведение. Но през този интервал написа и разгласява първата си научна публикация по физика. Така се ражда „ същинският Айнщайн “. Останалото е необятно известно - чак до смайващата формула и милионите, които костват редовете, написани от неговата ръка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ